ОВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВА̀М и ОВА̀МО нареч. Диал. 1. Тука, насам; натука, овде, овдека. Бре овам село големо, / снощи Никола жив и здрав, / а сега мъртав осъмна. Нар. пес., СбВСтТ, 657. — Ела овамо бе ага, на̀ ти ова жътици. СбНУ Х, 151. Човеко почекал малко и току ете ти от гьоло еден гявол тръчи на овамо и диа, диа, озабил се накаде човеко. Нар. прик., СБНУ ХLV, 380. Цутитц [цъфти] ружа во оная страна — / тамо цутит, овамо мирисат. П. П. Славейков, КНП, 97. Яла ми Яно по-овамо, / край моето десно коляно. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 47.

2. Като частица. За усилване, подчертаване на нещо, което се казва. — "Ела овдека, ѝ рекал Господ на смъртта, и слушай овамо, шчо ке ти речам". СбНУ Х, 145. Гявола .. ѝ вика: "Слушай овамо! тизе ке запалиш вечер огин у оджако". Нар. прик., СбНУ Х, 139.