ОВАРВАРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВАРВАРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; оварваря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, прех. 1. Правя някого или нещо да стане варварско, диво, грубо, примитивно. Брадвата — размахвала ли се размахвала: — съкращавала дните на дърветата, обезобразявала гората, оварварявала дивната гледка... Н. Хайтов, П, 40. Модерните времена с тяхната забързаност и безцеремонност оварвариха нравите и обезличиха хората.

2. Внасям чужди, неприсъщи, несвойствени за даден национален език думи, изрази и под. Прочутата по своето безвкусие и невежество българска администрация загрози и оварвари езика ни. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 143. оварварявам се, оварваря се страд.

ОВАРВАРЯ̀ВАМ СЕ несв.; оварваря̀ се св., непрех. 1. Ставам див, примитивен, варварски. Животът ни, нравите ни, битът ни — сякаш всичко се оварвари.

2. Обикн. за език — загубвам своя национален характер под влияние на чужди думи, изрази и под. Всяко нововъведение в живота ни влачи подире си рой чужди думи в езика и той, сиромахът, ги гълта, усвоява, обогатява се, оварварява се. Ив. Вазов, Съч. ХI, 71.