ОВАРДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОВА̀РДВАМ, ‑аш, несв.; ова̀рдя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. Опазвам, запазвам, съхранявам или спасявам някого или нещо. — И ако народът отива да мре, за да оварди сламените си хижици, как мислиш — аз ли трябва да стоя със скръстени ръце, дето имам толкова ми ти палати, чертози и църкви? А. Гуляшки, ЗВ, 647. Ето в събота след пладнина да тръгнат с Тоня... Тоню ще ѝ бъде дружина, все пак момче е, може и лоши людски приказки да отбие, и от кучета да я оварди. Г. Караславов, ОХ II, 309. овардвам се, овардя се страд. и възвр. Взел думата най-старият мишок, що бил най-мъдър. — Не можем се овардим ние от капана — рекъл той, — защото в него човекът слага я хлебец, я сиренце, я сланинка... Хр. Пелитев, АЧ, 40. Трябваше да се оварди селякът от хищните апетити на лихварите, трябваше да му се даде в служба една смислена и предана интелигенция. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 277.
ОВА̀РДВАМ СЕ несв.; ова̀рдя се св., непрех. Разг. Опазвам се, спасявам се. Въпреки трудностите и мизерията те бяха се овардили от болести и нещастия.
◊ Овардвам / овардя си кожата. Разг. Успявам да остана невредим, да се избавя от опасност; спасявам се. Дядо Танаси казва: "Преди дваесе години, турех ли огън на фитилите, толкова бягах, за да си овардя кожата, че дваесе чифта цървули не ми стигаха на годинина". А. Гулаяшки, ДМС, 214.