ОВА̀РДВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Разг. Отгл. същ. от овардвам и от овардвам се; опазване, запазване, спасяване. Нужно е на тая селянка да се занесе просвета, която ще спастри силите ѝ, ще я научи на щадене себе си и овардване на децата ѝ. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 275.