ОВДЕК —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ВДЕК и О̀ВДЕКА нареч. Диал. 1. Тука, насам; натука, овде, овам, овамо. — "Ела овдека ѝ рекъл Господ на смъртта и слушай овамо, шчо ке ти рачам: сега от овдека ке идеш право на морето и ке влезеш у него дори на дното". СбНУ Х, 145. Овдек има златна мома, / че гю дойде лазарке. Нар. пес., СбВСтТ, 71.

2. В пряк въпрос — за запитване на кое място се намира, извършва, става нещо или в каква посока, към кое място е насочено действието; къде, накъде, де. "А Тодоро, първа милост! / Како мене ке ме пратиш, / да си одам без нееста, / ти овдека ке ми седиш?" Нар. пес., СбБрМ, 351.