ОВЕНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЀНЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от овен; овне, овненце. Един ден Здравко пошепна на Кирил: — Хванал съм едно овенче. Т. Харманджиев, КВ, 380. Отървал се вълчо жив от тук и тръгнал да бяга. Ето, край гората пасе овен. ‑Добър ден, виторого овенче! — Добър ден, сиви вълко! Елин Пелин, ПР, 135-136.