ОВЕХТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЕХТЯ̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; овехтѐя, ‑ѐеш, мин. св. овехтя̀х, прич. мин. св. деят. овехтя̀л, ‑а, ‑о, мн. овехтѐли, св., непрех. 1. Ставам вехт, износен, като губя добрия си първоначален вид; извехтявам, вехтея, остарявам. Хубавото здание,.., бе овехтяло. Стените отвън бяха посивели, покривът — полегнал. М. Марчевски, П, 104. А и машините вътре — овехтели, никой не помни кога са поставени тук, четвърт век е минало оттогава. ОФ, 1958, бр. 4291, 1. // Обикн. за дреха, обувки или предмет, направен от тъкан, плат, кожа и под. — постепенно се протривам, изтънявам и обикн. променям цвета си и избелявам; износвам се, извехтявам. Когато дрехите му се изтъркат и овехтеят.., снабдява се по някакъв необясним начин с повече пари и се облича в нов костюм. Св. Минков, ДА, 92. Старата покривка беше овехтяла, пробита беше на няколко места и на други няколко места — кърпена, макар иначе да беше чиста. Д. Талев, ПК, 92. Обувките ти са овехтели.

2. Прен. Ставам обикновен, без значение, стойност, банален поради честата си употреба. — Кой там?... а?... какво? — сепва се престорено Иван. — Е стига, стига, пресича го добродушно Иванчо, — знаем ги вече тези комедии: овехтяха вече. Ал. Константинов, Съч., 296. Думите ни / овехтяват / даже тия, / що са / най-разпалени. Л. Стоянов, Худ. С I (превод), 504.

ОВЕХТЯ̀ВАМ², ‑аш, несв.; овехтя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. Правя нещо да стане вехто, старо от дълга и постоянна употреба; износвам. Двамата братя често се спречкват пред майка си: Колю негодува, че Петко обличал официалните си дрехи — щял да му овехти жакета, райе-панталоните и цилиндъра. М. Кремен, РЯ, 270. За зло ми дойде Великден, / по̀ за зло Празна неделя: / големо оро че водим, / дреите че си овехтим. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 363. овехтявам се, овехтя се страд.