ОВИНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВИНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; овиня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. Обвинявам. Правял юнаство, колкото е правял, янъж го овинили за нещо си и го осъдили да го фърлят в тъмницата. Нар. прик., СбНУ Х, 153-154. овинявам се, овиня се страд. и възвр.