ОВЛАДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОВЛАДЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; овладѐя, ‑ѐеш, мин. св. овладя̀х, прич. мин. св. деят. овладя̀л, ‑а, ‑о, мн. овладѐли, прич. мин. страд. овладя̀н, ‑а, ‑о, мн. овладѐни, св., прех. 1. Установявам контрол над някого, нещо, като му налагам по мирен или насилствен начин своята власт, воля, с цел да осъществя, реализирам свои планове, замисли или да извлека полза. С упорит труд народите от стария Изток овладели природните богатства на своите страни. Ист. V кл, 77. ● Обикн. в съчет. с положение,
ситуация и под. Как само ловко се вмъкна [адвокатът] в разговора на другите двама и набързо овладя положението. Д. Бегунов, ЧД, 28. — Земеделската партия не е ли по-масова и не ще ли може тя да овладее положението? — зададе прямо въпроса английският генерал. К. Ламбрев, СП, 407.
2. Вземам с бой, с воюване нещо, обикн. територия, страна, град и под.; завладявам2, завземам, превземам. Рангел си беше поставил за цел да завербува колкото се може повече войници, с които в подходящ момент да овладее батареята. Д. Кисьов, Щ, 157. Въпреки ферманите никой командуващ не бил овладял старопланинските проходи, през които размирниците спокойно преминавали. В. Мутафчиева, КВ, 149. Въстанически групи овладели [през 1848 г.] Тюйлери и градския дом. Ист. Х кл, 70. ● Обр. Не искам да кажа, че той [Петър Караангов] е постигнал всичко. Да постигнеш всичко, означава да се изчерпаш. А с най-новите си стихотворения Караангов показва, че е на път, че овладява нови хоризонти. П. Матев, ПОС, 61.
3. Стесн. Диал. Присвоявам нещо, обикн. земя, сграда, помещение и под., за да го използвам; обсебвам, завземам. Такъв беше Пантелей — истински потомък на ония предприемчиви, сурови и гладни за земя преселници, които първи овладяха за себе си най-плодородните участъци от добруджанските целини. А. Гуляшки, ЗР, 16.
4. Усвоявам, намирам начин да се справя с някаква стихия, явление, и да насоча развитието им за постигане на свои цели. Столетия наред човекът е изучавал природата.. Успял е да овладее силите на буйните планински води, да разбие ядрото на атома и да използува нашироко получената от тях енергия. Физ. IХ кл, 1965, 3. Днес учените все още са далеч от деня, когато ще опознаят и овладеят напълно процесите на стареенето. ПЗ, 1981, кн. 10, 7-8. Книгата, която вземаше да чете, будеше у него трепетни мисли, жажда да познае хората и себе си, да овладее живота. Ем. Манов, ДСР, 485.
5. Прен. За човек — установявам силно влияние върху някого обикн. поради изключителните си качества, умение, майсторство, чар и под.; завладявам2, покорявам, спечелвам. Отец Сандовал се замисли. За миг Фани доби усещането, че го бе овладяла напълно, използувайки страстта на йезуитите да прекръстват, да търсят новооглашени. Д. Димов, ОД, 138. Той сам беше потънал в спомените за ония дни, когато с всичките си амбиции и страсти искаше да овладее красивата воденичарска дъщеря. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 70. Още с идването си той ни овладя и поведе след себе си. Ние схващахме, че пред нас не стои обикновен учител, а човек с особени дарби. Сб??СЕП, 46. Тоя поет сякаш не е от мира сего.. Няма яркост, страст, мощ, кипеж. Безсилие да раздвижи и овладее човека. Г. Бакалов, Избр. пр, 368. // В съчет. с душа, сърце, съзнание, внимание, мисли и под. — силно въздействам върху мислите и чевствата на някого, върху неговото съзнание и поведение; покорявам, увличам, обайвам. Години продължи тежката борба — коя от двете жени да овладее сърцето на Тодя. А Тодю — разделен между тях, примамван и гален от двете — растеше капризен, непокорен и зъл. Г. Райчев, Избр. съч. II, 206. Ораторът бързо овладя вниманието на всички в залата.
6. Прен. За чувство, мисъл, състояние и под. — изпълвам, обхващам, изцяло съзнанието, психиката или тялото на някого, като измествам всички други мисли, чувства и под.; обземам, обхващам, обсебвам, завладявам2. Докато се бръснеше, чувството на самота го овладя. Ем. Манов, БГ, 209. Неусетно спомените ме бяха овладели. Наистина, как се забравят първите стъпки в живота, първите трепети, първите приятели. П. Бобев, К, 71. Елена тихо пошъпна тия последни думи и сякаш отведнъж я овладя слабост, и тя наведе очите си надолу. Ст. Загорчинов, ДП, 442. — Капацуна-муна ли? Че какво ще е то?.. Тая езикова загадка така овладя баща ми, че ядът му от излизането на Хреля съвсем изчезна. Ст. Чилингиров, ХНН, 86-87. Стамболов повика Каравелова по телефона; повика и Никифорова. Но нито единият се яви, нито другият. Тогава съмненията го овладяха съвсем. С. Радев, ССБ II, 65. ● В съчет. със същ. душа, сърце, ум и под. Но сега умът ѝ постепенно овладяваха подозрения, че е била лоша съпруга тогава, че е изменила на мъжа си в своите мисли. Г. Райчев, Избр. съч. II, 159. Страх овладя сърцето ѝ. Струваше ѝ се, че могат да узнаят нейните мъки и да отгатнат нейната [на княгинята] печал. Ст. Загорчинов, ЛСС, 56. — Ами да! До̀йде любовта, овладее сърцето ти... О. Василев, Л, 65.
7. Прен. За човек — успявам да установя контрол на своите чувства или реакции (думи, поведение и под.); обуздавам, въздържам, задържам, сдържам. Като стана сега, той не можа да овладее вълнението си и викна с глас, по-висок отколкото трябваше. В. Геновска, СГ, 246. Като излезе из фермата, Петър овладя гнева си. "Няма защо да показвам пред тях, че съм толкова засегнат!" Л. Петров, НЛ, 32. — Ташев! — с огромно усилие успяваше да овладее гласа си Снежа. — Ташев, ти си колкото добър, толкова вреден, един доброкачествен тумор си... Т. Монов, СЧ, 114. Облегна гръб на вратата, задиша често, овладя сълзите си и съвсем тихо му заговори: — Още щом те видях и те обикнах. К. Петканов, ЗлЗ, 60. // Обикн. в съчет. със себе си или нервите си. Успявам да запазя самообла‑
дание, спокойствие, обикн. в ситуация на силно емоционално напрежение, болка, опасност и под.; обуздавам, сдържам. Те [осъдените на смърт] всички се сдържаха,.. У всички тях обаче се чувствуваше усилието да овладеят себе си. Д. Жотев, ПМИ, 96. Скоро той получи връзка с капитан Петрунов и като се помъчи да овладее добре своите собствени нерви, каза с обикновения си мек и приятелски тон. П. Вежинов, НС, 120. Ценното в мен е, че умея да овладявам нервите си и в най-трудните моменти. Тарас, СГ, 30. Овладявам смеха си. Овладявам кашлицата си.
8. Прен. В съчет със същ. за занимание, умение и под. — достигам, постигам високо съвършенство в някаква дейност, посочена от съществителното; усвоявам. Моис овладя занаята. Той схвана бързо всички измами, които се прилагаха в тая професия. П. Спасов, ХлХ, 84. — Не, Глория... Вие ще заминете сама. Паспортът ви е готов... На добър час! Ще бъда щастлив, че съм ви помогнал да овладеете вашето изкуство — музиката. О. Василев, Л, 53. Авторът е овладял майсторството да разказва живо, стегнато, да улавя характерното в рисувана от него картина и да го изтъкне. С, 1951, кн. 6, 182. // Възприемам, изучавам добре, както трябва, определено количество знания от дадена наука или от различни научни дисциплини като учебен материал и под. и се научавам да си служа с тях; усвоявам. Бончев се усмихва като гледа напъните на един сътрудник да овладее всички клонове на човешкото знание. М. Арнаудов, БКД, 226. Общо взето, той полагаше старание не да запаметим, а да овладеем материята и съобразно това ни слагаше бележки. СбЦГМГ, 45. Надарен с упорита и силна воля, този мек човек е съумявал да овладее както търговските науки, така и редица европейски езици. Е. Каранфилов, Б III, 142. Всеки член от бригадата се задължава, без откъсване от производството, да овладее втора професия. К. Калчев, ДНГ, 49. Старите гърци овладели до съвършенство архитектурата. Ист. V кл, 146. Овладявам таблицата за умножение. Овладявам правилника за движение на моторни превозни средства.
9. Прен. Със същ. за инструмент, характерен за дадена, обикн. професионална дейност. За човек — постигам майсторство, съвършенство в умението да си служа с инструмента, характерен за извършването на определена, обикн. професионална дейност; усвоявам. През този ден на едно място ние видяхме група корейски младежи, които се обучаваха, за да овладеят по възможност най-добре оръжието. Г. Караславов, Избр. съч. III, 35. Диманов овладя волана и напрегнато следеше пътя. К. Кръстев, К, 152. Аз обещах, че ще продължа с още по-голямо старание да се уча да овладявам машината и да се грижа с голяма любов за нея. ОП, 59. Николай укрепва своя талант в развихрената самодейност на новия родопски град. Овладява няколко музикални инструмента. ОФ, 1955, бр. 3445, 3. овладявам се, овладея се страд.
ОВЛАДЯ̀ВАМ СЕ несв.; овладѐя се св., непрех. Успявам да запазя самообладание, да взема под контрол чувствата или реакциите си (думи, поведение, действия); въздържам се, сдържам се, обуздавам се. Успях да се овладея навреме и спокойно да обясня случилото се. △ Двамата съперници се овладяха, млъкнаха и скандалът беше предотвратен. △ Той се овладя и не избухна, въпреки че едва сдържаше гнева си.