ОВЛАСТЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЛАСТЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Юрид. Отгл. същ. от овластявам и от овластявам се. За уреждане на тия спорове.. държавният арбитраж е необходим и не може да бъде заменен от съда, тъй като последният няма овластяване да застави страните. РД, 1950, бр. 146, 3. Комисиите на Народното събрание могат да изработват самостоятелни държавни актове, без овластяване самостоятелно да ги приемат и узаконяват.