ОВНЀ

ОВНЀ, мн. ‑та, ср. Умал. гальов. от овен; овенче. Тука Георги Грозника с ямурлучката, прокуден от майка си, е бил ратай девет години и спечелил петстотин вакли овнета. А. Каралийчев, С, 59. Ще продаде тогава три-четири овнета и ще си купи еш на техното воле. Т. Влайков, Съч. II, 110-111. Традиционно, но достъпно само за заможните хора, блюдо е младо овне, напълнено с ориз, стафиди, бадеми и подправки. П. Цолов, Й, 16. Я ми улови овнето, / овнето, шесторогото, / дето ти води стадото. Нар. пес., СбНУ V, 77. Той [Христаки] пращеше от здраве... Беше пуснал малки мустачки, а косата му се виеше къдрава и светла като на овне. Ц. Лачева, СА, 60.

Списък на думите по буква