ОВНЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВНЀНЦЕ, мн. ‑а, ср. Умал. гальов. от овне; овенче. Две искри изскочиле, паднале у градината, па се напраиле две овненца. Нар. прик., СбНУ Х LI, 438. — Море, Стояне, Стояне, / не коли мъжко детенце! / Я се обърни назаде / зад тебе вакло овненце, / заколи вакло овненце. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 472.