ОВОЛКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВО̀ЛКО нареч. Диал. Толкова, толкоз. Тизе ке завалеш вечер огин у оджако,.. — "Убаво, ама можеш ли да траеш на оволко жежко?" — рече му жената. СбНУ Х, 139-140. Како чуле децата и майка им .. зафанале да плачат и да се молят да не кайдисува да оставе оволко сираци без татко. СбНУ Х, 145. На, царо има оволко жени, па му никой не каскандисува, а па я, оти ке земам една жена, и на нея ми каскандисува. СбНУ Х, 146.