ОВОШКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВО̀ШКА ж. 1. Плодово дърво. Една добре посадена овошка е по-полезна от стихотворение или повест. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 158. От двете страни на колата изскачаха бухнали в цвят овошки, праскови и ябълки. А. Гуляшки, ДМС, 90. Годината се случи плодородна, зърното беше едро, овошките се огъваха от плод. Ст. Мокрев, ЗИ, 110.

2. Остар. и диал. Обикн. мн. Плодовете на това дърво; плод, овощие. Главното богатство на швейцарците се състои в скотовъдството,..; излазя много добитък едър и хубав, сухи овошки и доста билки. Ив. Богоров, КГ, 142-143. В това село хората ни сеят, ни садят,.., а всичката храна, овошки и зеленчук, пренасят сливненските поемници. БО, 1846, бр. 1, 2. Щом пристигнале мъчениците.., девойките са спуснале.. Те им носели и ястие, хляб, овошки. НБ, 1876, бр. 1, 108. // Само ед. събир. Определено количество различни плодове. В бахчия ща ги [войниците] проодя / овошка да си наберат. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 31. Ту около кошерите, ту около трандафила, ту овошка ще набера за ханъмите... да се намервам уж на работа. Ц. Гинчев, ГК, 42.

— Друга (диал.) форма: уо̀шка, во̀шка.