ОВОЩА̀К

ОВОЩА̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑а, м. 1. Събир. Много овощни дървета, много овошки на едно място. Тя [жената на Салих] дълго стоя на прага, загледана към овощака, където изчезна нейният мъж. М. Марчевски, ГВ, 49. И като се вслушваше в шумоленето на вятъра из овощака в градината, Митко си мислеше: "Тропне ли някой на вратата, ще му извикам, че тук има стражари". М. Марчевски, МП, 92. Харесва му нейният [на къщичката] широк двор, шумналата в зеленина овощна градина,.. — Я погледни какъв двор има, какъв овощак шуми около нея. Г. Русафов, ИТБД, 170. На изток, зад потъмнелия градински овощак, небето бе се изчервило. Ил. Волен, БХ, 56. Веселото чуруликане,.., идеше и от раззеленилия се орех, и откъм разцъфналите овощаци в градината. Ст. Марков, ДБ, 79. Старецът се пощура из раззеленилите се овощаци, дано да се поразтуши. Ст. Марков, ДБ, 61.

2. Място, земна площ, градина, в която има много овошки; овощна градина. Дядо Горан още вчера отиде в града, а Димето, внукът, кой знае къде се е запилял из овощака. Ив. Мартинов, ПМ, 21.

Списък на думите по буква