ОВРАГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВРА̀Г, мн. ‑зи, след числ. ‑а, м. 1. Дълбока, вдлъбнатина, падина на повърхността на земята със стръмни, почти отвесни склонове; дол, долчина, дере. В дълбокия овраг, който се спускаше надолу към долината, тъмнееха папрати. Д. Димов, Т, 556. Вдясно от самия път се спускаше плитък овраг, на чието дъно шаваше малка речица. С. Северняк, ОНК, 174. Селцето се гушеше между два оврага с кървавочервени глинести брегове. Д. Кисьов, Щ, 120. След дъжделивите дни настъпи сиромашкото лято, напече слънце, поникна нова тревица из стърнищата и по овразите. К. Калчев, ПИЖ, 84. След всяка лъчезарна стъпка лази / предателството — тъмна пепелянка. / В Оборище, в хайдушките оврази, / във Къкрино... Една зловеща сянка. Бл. Димитрова, Л, 280-281.

2. Спец. Земна форма, представляваща дълбока ровина с дължина до няколко километра и със стръмни, отвестни брегове, получена в резултат на ерозионната дейност на постоянни или временно течащи води. С течение на времето от следващите дъждове пороят все повече удълбава и разширява ровината и тя се превръща в овраг или дол. Р. Христов и др., Г, 54. Поради обезлесяването на Рила и особено на Верила и Плана, образували са се доста оврази, пороища и свлачища. Пр, 1952, кн. 6, 49. Особено опасно е проектирането на пътища близо до бреговете на реки, дерета и оврази. М. Мичев и др., З, 148. Овразите се образуват от ерозионната дейност на временните потоци, които се удълбават в склоновете на планините и хълмовете. Ст. Бошев и др., ГГ, 164.