ОВРАГЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВРА̀ГЧЕ мн. ‑та, ср. Умал. от овраг (в 1 знач.); долче, долчинка. За място на електроцентралката той избра бухналото в зеленина оврагче до каменната воденичка. Б. Несторов, СР, 210. Хората гледаха наоколо, навеждаха се, нещо измерваха. После те завиха над воденичката и се спряха недалеч от нея, в оврагчето. Б. Несторов, СР, 180.