ОВРЕМЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ВРЕМЕ нареч. Остар. и диал. Навреме, своевременно. Добре, че в гостиницата е даден овреме един аванс, та поне яденето е обезпечено. Ал. Константинов, Съч. I, 122. — "Вие имате разстроени нерви; ще трябва да се церите о̀време!" Г. Райчев, Избр. Съч. II, 18. С пръст той не е пипнал тази земя. Ние си губим здравето над нея, нека си я разделим овреме, та всеки своето да си знае. Елин Пелин, Съч. III, 21. Не сме виновни, паша ефенди — обясняваха неколцина чорбаджии, които бяха успели да отведат овреме семействата си в Устина. Г. Стоев, ЦЗ, 65. Далечно бъдеще, мечтано в розов цвет / тогаз, — сега и то се в минало обърна, / то цъфна овреме и овреме посърна. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 8.