ОВСЍГА

ОВСЍГА ж. Бот. Род едногодишни или многогодишни тревисти растения от семейство житни, с изправени средновисоки стъбла (80-100 см.), с осилести класове и съцветие с правилна метлица, които се срещат предимно из ливади, пасища или като плевели в житните култури и се използват за фураж, озеленяване и затревяване. Bromus. Тя гледаше ту едрите метличини на овсигата, ту разноцветните пеперуди. Ст. Марков, ДБ, 218. Слънцето спеше на откритата полянка,.., жълтееше прегорялата овсига. П. Вежинов, ВП, 99. От мястото си виждах само бледозелените класове на овсигата. И някъде в далечината късче от езерото, синьо и твърдо като око. П. Вежинов, Р, 59. Стадото нагази в меката овсига.

Списък на думите по буква