ОВЦА̀

ОВЦА̀, мн. овцѐ и овцѝ, ж. 1. Чифтокопитно преживно домашно животно от семейство кухороги, с гъста и дълга козина, което се отглежда за мляко, вълна, месо и кожа. Ovis aries. Безбройни стада овце, кози, говеда и коне са пълнили пространните пасбища на Сара-Шабанското поле. Й. Йовков, Разк. II, 29. Овцете, налягале покрай плетените леси на кошарата и сгушени една до друга, сладко спят. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 2. — Отивам, — обади се той [Нане Вуте] на жена си,.. — Що не напои овцете, що им не турна шумица? Ще изпукат — викна тя след него. Елин Пелин, Съч. IV, 243. По изгорелите от сушата селски мери лениво пасяха овци. Д. Димов, Т, 41. Той [Марко] е бил колкото гражданин, толкова и селянин,.., скитал е по цяла Македония да събира едър и дребен рогат добитък, най-вече овци. Д. Талев, ЖС, 54. Заблеяла вакла овца, / та си блее деня и ношкя. Нар. пес., СбНУ VI, 18. Тънкорунна овца.

2. Женският екземпляр, самката на това животно. В кошарата преградили специални помещения за малките агънца, за трудните овце, за близначетата. Ст. Поптонев, ОБЛ, 138. Бог да съди властеливите, не се живее веч с тях, много налегна теглото ни.. обягнат ли се овцете, от всяко ложе две агнешки кожи нему. Ст. Загорчинов, ДП, 324-325. Овцата-майка застана под прозорчето, където бляскаше светлината от газеника, и по-силно изблея. М. Яворски, ХСП, 33. — И това ми било овчар. Не го е срам! Нарамил дойна овца да продава! К. Петканов, СВ, 43. Дали гърми или са земя тръси, / или мрамор у грамада пищи, / или овца за ягненце блее, / или дете за майчица плаче. Нар. пес., СбИБ, 4. Ела, девойко, по мене, / ела ми на наш виляет, / тамо йе лепо убоо, / .. / Два пъти жито се рогят, / два пъти грозье ми зреет, / два пъти овци се ягнат. Нар. пес., СбБрМ, 509.

Прен. Разг. Пренебр. За безропотен, тъп човек, който не проявява собствена воля, собствено мислене и се поддава на чужди влияния. Българинът пет века е бил овца — звяр да бъде е по-добре. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 198. — Стойте си настрана, момчета, думам на децата си — лайте, ръмжете като кучета, ама овци не ставайте. Елин Пелин, Съч. II, 77. Аз ще съумея, / ако потрябва, даже и да блея, / ще бъда тих и кротичък, и плах, / и по-овца от всички тях. Ст, 1970, бр. 1262, 2. Остави я тази овца, тя не мисли с главата си, а се води по чужд ум. Грубо. За изразяване на лошо, презрително отношение към някого, обикн. жена. А пък е добър човек, защо да не му помогнем?.. — За тебе всички са добри, овца такава! — скарах се аз полу на шега, полу наистина. П. Вежинов, ЗНН, 163. — Щото и да правим, братя, ориста ни е все една. Току да си седнем мирни.. — Не щеме, не щеме, не ще преклоним глава! — Кой не ще, да си

върви! — Вие си вървете, не ви искаме, овце шугави! Ст. Загорчинов, ДП, 459.

Каракулска овца. Сел. стоп. Порода средноазиатски овце с тлъста опашка, груба вълна с къдрав черен, светлокафяв или сив косъм, която се отглежда предимно за кожи (астраган, каракул) и мляко. Каракулската овца се отглежда в страните на Азия и Югозападна Африка. Мериносова овца. Сел. стоп. Порода овце с еднородна, тънка, дълга и мека, добре изравнена вълна, разпространена най-вече в страните на Западна Европа, Северна Америка и Австралия и отглеждана предимно за вълна и месо; меринос.

> Белязана (черна) овца. 1. Човек, за когото се е създало недобро мнение и затова всички негови постъпки правят впечатление. Белязана овца съм, всеки ден могат да похлопат у дома за обиск! Г. Русафов, ИТБД, 189. Годините не бяха изтрили петното и аз още минавах за черната овца в семейството. Л. Станев, ПХ, 6. 2. Човек с лоши, недобри прояви, който рязко се откроява, отделя по тях от близките си или от хората и от околната среда. — В нашия род не е имало черна овца, няма да допусна и да има. Кр. Григоров, ПЧ, 157. — Значи, и ти си влязъл по втория начин... — рече той,.. — И ти си белязана овца! Н. Антонов, ВОМ, 60. Викам вълка да варди овцете на някого. Диал. Възлагам някаква работа на съвсем неподходящ човек, който ще навреди или унищожи това, което му е поверено. Всяка овца за крачето си виси. Диал. Употребява се, когато някой иска да изтъкне, че е независим от другите, че сам се грижи за себе си и сам отговаря за собствените си постъпки. — Ами ти сега ядеш ли блажно през велики пости! Пък и най-подир и да съм ял някога какво има, всяка овца за крачето си виси. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 31. Вълка в овцете. Диал. Употребява се за някого, който пристига в момента, когато се говори за него. Вълк овце пасе. Диал. Ирон. Казва се на някого, който говори неверни, невъзможни неща и лъжи. Гледам като <заклана> овца. Разг. Ирон. Гледам глупаво, без да разбирам нещо или някого, обикн. с недоумение. Деля се като крастава (метилява, шугава, чамава) овца. Разг. Страня, изолирам се от останалите хора. Къде го Петко? Шукнал из метрото... Дели се като чамава овца! Н. Марангозов, ЯВ, 76. Дера (одирвам/одирам; смъквам/смъкна) от една овца <по> две кожи. Безмилостно ограбвам, жестоко експлоатирам (някого). — Няма добри чорбаджии по света, мале! Все от един дол дренки са!.. Нали мюдюринът и неколцина аги ги крепят да дерат заедно от една овца по две кожи! Д. Марчевски, ДВ, 81-82. По тия места обикаляха с автомобили и моторетки агентите на едрите износители и фабриканти, които майсторски смъкваха по две кожи от една овца, подбиваха цените, поглъщаха като акули народния труд и пълнеха джобовете си. ОФ, 1950, бр. 1833, 4. Женя вълка за овцата. Диал. Мъча се да направя нещо невъзможно. Заблудена овца. Книж. 1. Човек, който не постъпва, както трябва. Тези хора са заблудени овце и мислят, че с насилие и жестокост може да се върши някакво добро. 2. Човек, обикн. християнин, който се отказва от вярата си и става безбожник или приема друга вяра. Той немилостиво бичуваше заблудените овци, които се отбиваха от лоното на православната църква, за да се потопят в богомилската скверн. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 11. Всъщност не е имало никакви заблудени овци, които трябвало да се завръщат в истинската вяра. Заедно с Нако те [кукушани] са наблюдавали действията на мисионерите,.., но на място не са позволявали да се стигне до истинска уния. Т. Жечев, БВ, 52. Загрижил се като вълка за овцете. Разг. Ирон. За човек, който никак не се е загрижил за някого или нещо. Закача се като овца за трънка. Диал. Захващам се упорито с нещо или някого, обикн. без изгледи за успех и резултат, като напразно губя времето и усилията си. — Ей, туй ми е, че не мога да чета продължително. Закача̀ се за някоя дума като овца за трънка, че като се отплесна да премислям. Б. Геронтиев, Б, 24. И вълкът сит, и овцата (овцете) цяла (цели). Разг. Употребява се, когато някой иска да задоволи едновременно противоречиви, взаимноизключващи се интереси. Но види са твърде чудно как ще може да бъде и вълкът сит, и овцата цяла. НБ, 1876, бр. 1, 203. В Цариград са събират дипломатите на цяла Европа на конференция, за да размислят, какъв ред да са въведе в Турция,.. т. е. да решат неразрешимата задача, как да стане така, щото и вълкът да бъде сит, и овците цели. НБ, 1877, бр. 1, 229. Като овца (овце). Разг. Без да мисля, без да преценявам, правя нещо механично, обикн. следвайки някого. — Каквото правят дъртите, туй ще правим и ние, рече едно.. момче, търти и то подир старите и опитни мливари, а подире му — и другите като овци. Ц. Гинчев, ГК, 70-71. Селяните, привеждани като овце от хората на Прангата, покорно пущаха дадените им бюлетинки. Т. Влайков, Съч. III, 110. Аз и когато Авджи Михаил ми заповядваше, пак се поопъвах, а сега слушах каквото ми кажеше тя, отивах дето ме бутнеше — като овца. Й. Йовков, ЖС, 156. Като овца (овце) съм (сме). Глупав съм, прост съм и затова изпълнявам безропотно всичко, което ми се каже. А ний сме прости хора, ний сме като овце. Й. Йовков, СЛ, 141-142. Като овца гледам. Разг. Грубо. Тъпо, глупаво гледам. Като овца на вълк драг ми е, мил ми е. Диал. Ирон. Никак не ми е драг, мил. Като овце на кърма (кърмило). Диал. В голямо количество, вкупом и в надпревара, с голямо

желание и настървено. В празнични дни тези ергени се стичаха при нея [Севда] до портата им като овце на кърма. Тя още не можеше да разбере, защо се трупаха те пред нея.. когато ги подмяташе дяволито и им се присмиваше в очите. Г. Караславов, С, 225. Метилява (крастава, чамава, шугава) овца. Разг. За човек, който се отличава със своето поведение и постъпки, който прави впечатление с това, че не се държи като другите. — Лошо живееш ти, разбра ли? Оклюмал си като метилява овца, бягаш от хората. Ем. Манов, ДСР, 219. Това беше човек, който с живо слово трябваше да жигосва отстъпниците по стъгдите, да натирва краставите овци от господнето стадо. А. Дончев, СВС, 208-209. Надявам се като вълк за овца. Диал. Чакам, надявам се да получа нещо, което много силно желая. Нападам, нахвърлям се като вълци на овце. Диал. Много настървено, жестоко се нахвърлям върху някого или нещо. Книва победил римляните,.. обсадил Филипопол и го завладял, а войниците му разграбили и опустошили, нападали върху му като вълци на овце. Г. Кръстевич, ИБ, 84. Не си на шарената овца шилето. Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Ирон. Казва се на човек, който иска да му дадат повече, отколкото дават на другите, за да му се изтъкне, че той не е изключение и че това не е редно. От една овца две кожи не биват. Диал. Казва се, когато някой алчно и безмилостно граби и експлоатира някого или нещо, за да му се припомни, че е невъзможно да получи повече, отколкото заслужава. От една овца вземам две кожи. Разг. Стремя се да получа голяма полза, облага за себе си, като ограбвам, експлоатирам някого. Приляга му като на овца тътралка. Диал. Ирон. Никак не му приляга, съвсем не му приляга. Присмяла се козата на овцата, че лудо пасе. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой критикува поведението и постъпките на другиго, без да прецени, че и той самият постъпва по същия начин или прави същите пропуски и грешки. Пуснали вълците да пасат овцете. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой или нещо е в опасност, защото съвсем неуместно са поверени на някого, който вместо да ги пази, ги разхищава, унищожава, погубва. Старо куче овца варди. Диал. Казва се за опитен, обигран човек, който си знае и добре си върши работата. Ходя като въртоглава овца. Диал. Неодобр. Пилея си времето безполезно, мотая се без работа или се намирам в състояние на обърканост, смущение от нещо.

Списък на думите по буква