ОВЧАРИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЧА̀РИН, мн. овча̀ри и (диал.) овчариня, м. Простонар. Овчар. Има примери, като да речем, овчаринът на Драгалевския манастир, който цял живот е гледал от височините град София. Ал. Канстантинов, БГ, 51. Родил съм се .. в бедно селско семейство, баща овчарин и майка също овчарка. П. Незнакомов, ЖВ, 3. Когато бях овчарин / и овците пасях, / бях много благодарен / макар и сиромах. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 19. Сеяла е малка мома, / .. / Сеяла е ран босилек, / .. / Научи се млад овчарин / да изпаша ран босилек. Нар. пес., СбВСтТ, 12. Се собрале, се набрале / деветина овчариня / на Стояновото търло, / Стояновото бачило, / да си ядат, да си пият. Нар. пес., СбБрМ, 324.

— Друга (диал.) форма: овчѐрин.