ОВЧАРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЧА̀РКА¹ ж. 1. Жена овчар (в 1 знач.); пастирка. Подир настойчиви задирянета интересната овчарка, кметът успял да ѝ спечели сърцето в ущърб на годеника. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 92. Родил съм се в село Катунища (..), в бедно селско семейство, баща овчарин и майка също овчарка. П. Незнакомов, ЖВ, 3. Овчарка станах. Чуждите стада / пасях за твърдия си хляб в торбата. Е. Багряна, ПЗ, 49. По цветни странища овчарка засмяна / бере минзухар. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 127.

2. Съпруга на овчар.

ОВЧА̀РКА² ж. Разг. Порода овчарско куче; немска овчарка. Двете от трите кучета,.., са обикновени овчарки. Й. Йовков, Разк. I, 101. — Санбернардско куче! — казах аз, тъй като знаех, че санбернардските кучета са едни много едри кучета. — Глупости! — не се съгласяваше Ботушев. — Просто една овчарка... Ч. Шинов, ОТ, 36.

◊ Немска овчарка. Спец. Порода източноевропейско овчарско куче с височина 65-70 см. с черна, сиво-стоманена, пепеливо-сива, едноцветна или с жълти и бежови петна козина, с източено стройно тяло и изключителна интелигентност, поради което се използва като овчарско и служебно.

ОВЧА̀РКА³ ж. Диал. Цветето булка, кадийка, кадънка.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.