ОВЧАРЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЧАРЛЪ̀К, мн. няма, м. Диал. Овчарство. Аз смятах,.., да развъдя овце и да се заловя за овчарлък. А. Каралийчев, ТР, 191. По-старите овчари му се подиграваха:.. Но го и съжаляваха, като беше невръстен още и сираче, учеха го на овчарлък. Н. Нинов, ЕШО, 107. Разпитвах преходящите пътници,.. не знаят ли в кой град има царско училище,.., и като мене човек не може ли да си намери някоя работа там, по-лесна от овчарлъка? З. Стоянов, ЗБВ I, 49. Димитров бачко думаше: / "Димитре, миличък бачко, / какъв е твоят овчарлък, / какъв е твоят кехайлък?" Нар. пес., СбНУ II, 79.