ОВЧАРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ОВЧА̀РНИК1, мн. ‑ци, след числ. ‑а, м. Сграда или помещение, което служи за жилище на овце, обикн. през зимата. Кооператорите бяха построили един овчарник — дето рядко се среща. Това бе дълга сграда, бяла и чиста, вътре ясли за овцете, корита за вода и какво ли не. Кр. Григоров, Н, 147. Странно, кога са успели да изкарат овцете на паша. Овчарниците са празни. Г. Ралчев, ДМЖ, 11. — Те напълниха всеки стопанския си двор с машини и с добитък. Какво нямат? Обор изградиха, изградиха хангар за машините, направиха си овчарник, свинарник, мандра. Нека им е зле. А. Каралийчев, ПД, 9.