ОВЧАРОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЧА̀РОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Разг. Овчарски. Дойчин изпива шише ракия,.. допира ръка до овчаровия кавал и подхвърля. К. Петканов, ОБ, 2-3. — Прости ми, отче, че не мога да те приема, както подобава, защото без жена е моят дом. А овчарова къща без жена е като чан без език. А. Дончев, ВР, 54. Тям ще бъде драго да разказват, че синът овчаров е бил в Свята Неделя в кръчмата. БК (превод), 23. Най-напреж бе бяш ягова [сюрия], / следняна бе кехаьова, / задната бе йовчарова. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 155.

◊ Овчаров стап. Диал. Дива трева, която на някои места се яде; мачец (Н. Геров, РБЯ).