ОВЧА̀РСКИ

ОВЧА̀РСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е на овчар, свързан е с овчар; овчаров, пастирски. През цялото лято дядо Кольо пасеше овцете в Калоферския балкан и изглеждаше, че в овчарската кошара живее сам, с овцете и кучетата си. К. Ламбрев, СП, 298. Когато и да вървях, свирейки с цафарата си подир моето кротко стадо, в гърдите ми под скъсаната овчарска абица биеше едно мъничко сърце, безкрайно влюбено. Елин Пелин, Съч. II, 126-127. Самият Стойне стоял до една канавка, опрян на овчарския си кривак. Й. Попов, БНО, 111. Татък някъде под рида се носеше пак тихата овчарска свирня, която звучеше някак жаловно — на раздяла. Ц. Церковски, Съч. III, 29. А пък аз съм бил овчар и мога да ви разкажа нещичко за голямото овчарско тегло. О. Василев, УП, 52. Овчарска ножица. Овчарски кавал. Овчарски нож. Овчарски огън. Овчарски трудови песни.

2. Който е населен с овчари или се състои от овчари. Селяните от овчарските села слязоха да видят новата гара, която майсторите съградиха между двете села Кремиково и Вълчи дол. А. Каралийчев, НЗ, 22. Овчарски сдружения.

3. Остар. Книж. Пасторален. Овчарска драма. Овчарска пиеса. Овчарска поезия. Овчарска поема. Овчарско стихотворение.

<Източноевропейско> овчарско куче (псе). Спец. Порода домашно куче, с външни белези на вълк, разпространено в Източна и Централна Европа и използвано предимно за охрана на овчи стада. Вълкът прилича на голямо куче и се смята за прадядо на овчарското куче. П. Петков, СП, 31. Те се сепнаха едва когато от канавките изскочиха големи и зли овчарски кучета и се спуснаха към тях. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 277. До стобора лежат две големи овчарски псета. Д. Габе, Н, 12. Овчарска мерудия (чубрица). Диал. Растението мащерка; бабина душица, майчина душица, мащерига, овчарски босилек. Овчарска (пастирска) резба. Изкуств. Плиткодълбана, гравирана и ажурна резба върху дърво, изпълнена с ограничен брой инструменти и характерна като украса за овчарските геги, кавали, хурки и под., както и за предмети и мебели от възрожденската българска къща. Овчарска (горска, полска) тинтява. Диал. Растението жълта тинтява. И все пак змейовете са безсилни срещу чародейната сила на тревите вратика, комунига, перуника и

овчарска тинтява. Д. Мантов, ХК, 29. Мама на Генка думаше: / — "Седи си, Генке, седи си, / дорде ти бурен набера, / .., / овчарска полска тинтява." Нар. пес., СбВСтТ, 340. Овчарска торбичка. Тревисто растение от семейство кръстоцветни с крехко стебло и ситни бели цветчета във връхни гроздовидни съцветия, разпространено като плевел или по пасища и ливади, използвано като билка в народната медицина. Capsella bursa pastoris. В ливадите се зеленее сочна трева, изпъстрена тук-там от цъфнала лайкучка, овчарска торбичка и синкаво-червеникави детелинки. Кр. Григоров, ОНУ, 171. Овчарската торбичка може за едно лято да даде две-три поколения. Н. Митрева, ВРС, 19. Овчарски босилек. Диал. Растението мащерка; бабина душица, майчина душица, мащерига, овчарска мерудия, овчарска чубрица. Наоколо дъхаше.. на овчарски бисилек, на зеленина. Х. Русев, ПЗ, 29. На̀ ти туй шише. В него има комунига и овчарски бисилек. П. Тодоров, Събр. пр II, 303. С една коса три откоса кара: / първи откос трева детелина, / втори откос ружа шесторедна, / трети откос овчарски босилек. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 412. Овчарски гювеч. Разг. Разновидност на ястието гювеч, в което се слага смес от мляко, яйца и натрошено сирене. Овчарски скок. Спорт. Вид спорт, при който със засилване отдалеч се прескача високо поставена подвижна летва с помощта на дълъг прът. Овчарско пиле. Диал. Птицата папуняк. Овчарско хоро. Диал. Вид мъжко хоро, което се изпълнява от млади мъже, обикн. овчари. Овчарското пусто хоро, / най-хубаво, най-гиздаво — / със овчици заградено, / със ягънца преграденко! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 273.

ОВЧА̀РСКИ

ОВЧА̀РСКИ. Рядко. Нареч. от прил. овчарски. Галските народи населяват възточните брегове, живеят овчарски и разбойнически. Г. Икономов, КЗ, 102.

Списък на думите по буква