ОВЧАРУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЧАРУ̀ВАМ, ‑аш, несв., непрех. Работя като овчар (в 1 знач.), занимавам се с овчарство. Стояне, кажи ми, какво работиш? — овчарувам в Мешелий. Тая вечер трябва да замина, че господарят ми ще ме изпъди. К. Петканов, П, 38. Дядо Славчо знаеше Велча за харен човек. Преди десетина години той овчарува дядо Славчу няколко време, и дядо Славчо се много фалеше с него. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 153. Бащата на близнаците беше дошъл в Рила преди години с власи овчари,.. Овчаруваше, ловуваше и тъй си изкарваше хляба. А. Дончев, СВС, 74.