ОВЧАРУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЧАРУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от овчарувам. Не се извръщах да видя кой бе вторият певец, а продължавах да отпивам на гъсти глътки спомена за моето истинско овчаруване по враняшките пасища. О. Василев, ЖБ, 446.