ОВЧАРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЧА̀РЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от овчар (в 1 знач.). Насреща между къщите и оградите, вън от селото се показва стадо — двайсетина овце, след тях — овчарчето с островърх калпак и голяма торба през рамо. Й. Йовков, ЖС, 203. Дона разпусна учениците си — свърши се тая учебна година. Децата тръгнаха овчарчета и козарчета. Д. Талев, И, 309. — Овчарче, младо пастирче, / защо та жалба нажали — / да не йе стадо болняво, / или йе сръце ранено? Нар. пес., СбНУ ХВVI, 202.

◊ Лъжливото овчарче. Разг. Човек, на когото никой не иска да повярва, даже и когато казва истината, защото е бил заловен вече в лъжа или си е създал име на лъжец.