О̀ВЧИ

О̀ВЧИ, ‑а, ‑е и ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е на овца или от овца, овце. Димо скочи, облече потурите си,.. Изтри се и влезе в собата да изпие литър овче мляко, което Алтъна вече беше надоила и сварила. Г. Манов, КД, 128-129. Минаваха седмици. На обяд късният сняг започваше да се топи. Из двора се показваха петна мокра земя с лятошни овчи следи и със сплетена трева. Ив. Давидков, КХ, 18. Три дена стои недигната богатата трапеза: сушени сливи с овче месо, пържено със зейтин и печени пожълтели яйца. Ал. Константинов, Съч. I, 226. Той [Парцалана] целият миришеше на горски билки и овчи тор, сякаш носеше със себе си и земята си. Ил. Волен, МДС, 223. Овча вълна. Овча кожа. Овча лой. Овча плешка. Овчи бут. // Който се отнася до овцата като животински вид. На овцете нападнала някаква си овча болест, и тие заболеле и захванале да мрат. П. Хитов, МП, 134.

2. Който се отнася до овце, свързан е с овце. Турците бяха свикнали на връщане от лов или от път с колите да задигат по някое и друго агне от първото срещнато стадо.. Околните овчари смирено приемали и този извънреден овчи данък. О. Василев, ЖБ, 8. Ей овчо поле широко, / из него стадо големо, / пред стадо овчар засвирил. П. П. Славейков, КНП, 90. Породата Ост Фризланд пък дава от 300-400 литра мляко на година. Тъй щото, нашата овча порода е лоша. Бълг., 1902, бр. 529, 2. // Който се състои от овце. Цялата равнина започна весело да се зеленее и навред из нея блеят овчи стада с новородени агнета. Ем. Станев, ЯГ, 69.

3. Който е предназначен за отглеждането на овце. Наблизо се очертаваше продълговатата овча кошара, с чардак от шума пред нейния вход. Ив. Карановски, Разк. I, 161. По-долу, оградени с бели каменни дувари, се виждаха няколко овчи саи, с каменни стени откъм юг. Й. Йовков, ЧКГ, 52. В овчата ферма .. получихме добри резултати. ОП, 108.

4. За ястие, хранителен продукт, колбас и под. — който е приготвен от месо или мляко на овца. Раздаде и тук Лазар по някоя пара — да се знай, че житото е купено, сетне те с Тръпко ядоха мека селска баница с овче кисело мляко. Д. Талев, ПК, 358. След един час на стола се появиле:.., печена кокошка, пържени яйца, които биле наръсени с овчо сирене, кесело мляко. Л. Каравелов, Съч. II, 90. Попарата беше с извара и овче масло — рядък разкош за деца, свикнали да закусват само хляб и червен пипер. Д. Димов, Т, 267. Овча пъстърма. Овча яхния. Овчи курбан.

5. За дреха, шапка и под. — който е изработен от кожата или вълната на овца; овнешки. Малко по-късно Рашко Клинката надяна овчия си кожух,.., нарами дебела дреновица и излезе на одринския път. К. Петканов, ЗлЗ, 71. Дядо Иван почука на вратата, отвори я и като снемаше овчия си калпак, поздрави: — Добър ти ден, кмете. Ст. Марков, ДБ, 32. Един човек в турски дрехи с овча шапка на глава и с възпретнати ръкави, ги посрещна. Ив. Вазов, Съч. VI, 188-189.

6. Прен. За човек, човешки характер, поведение, чувство и под. — който е кротък, смирен или покорен, несамостоятелен до глупост, който е като овца; овчедушен. Нека още отсега привикнат на дръзкост и дяволщина, за да не се поддават лесно на подлеците и шарлатаните, на които обикновено стават жертва тихите, нравствените и овчите натури. Ив. Вазов, Съч. IХ, 52. Наместо нож и протести — нежни погледи и овча покорност. Г. Стаматов, Разк. I, 75. Не карай му са, казала нежната роди‑

телница и погледнала към своето дете с овчо умиление. Л. Каравелов, Съч. VII, 60. Нямаше никакво вълнение в гласа му, нито в очите му. Това бяха познатите остри, тъмни и пронизващи очи.. без овчата покорност на влюбените ѝ съкласници. Д. Димов, Т, 8. Приеми сърце левско и върви дерзновено.. Не може да земе сърце левско, който има овче сърце. ВУХБ (превод), 57. Не казвах ли ви, че най-после аз трябва за всички ви да се грижа! — Какво бълнува тая овча глава? Н. Бончев, Р (превод), 18. Овче равнодушие.

6. Като същ. овче и овчо ср. Месо от овца; овнешко. Говеждото месо е тъмночервено, овчето светлочервено, а месото на рибата е бяло. ИЗ 1874-1881, 1882, 46. Овче задушено. Овче с ориз. Овче печено.

> Овча купел1. Диал. Дълбок вир, в който се къпят овцете преди стригане. Овча (овчи) купел2 (къпалница). Остар. Книж. Според Светото писание вир в град Ерусалим, където са се къпели овцете и Иисус Христос е извършвал чудеса. Иисус изцерява разслабения на овчата къпалница. Н. Михайловски, ССИ (превод), 119. А овчият купел до света светих е до такава степен пресъхнал, щото съвсем не личи да е била в него, когато и да е вода. С, 1872, бр. 34, 270. Овча опашка. Диал. Растението лопен. Наблизо стърчат високи овчи опашки с едри жълти цветове. Й. Йовков, АМГ, 139. Брегът ли беше друг, водата ли беше изтъняла,.., овчата опашка ли беше станала хилава или той беше друг? К. Колев, М, 86. Овче руно. Диал. Растението потайниче. Овчи дявол. Диал. Болестта синя пъпка; лоша пъпка, пришка. Овчи киселец. Диал. Растението лапад; щавел, кисел щавел. Овчи корен. Диал. Растението зановец. Овчи нос. Диал. Вид гъба. И децата скитаха из гората.. И носеха кошници гъби, та варяхме чорба от сърнени рогачки, овчи нос и масловки. А. Дончев, ВР, 234. Овчи порти (врата). Остар. Книж. Според Светото писание — портите на град Ерусалим, през които е влязъл Иисус Христос.

Вълк в овча кожа. Прикрит, лош човек, прикрит враг. Жал ми беше за бай Яни. Знаеха, че се преструва, че е вълк в овча кожа, но не можеха да търпят този негов трогателен глас. П. Стъпов, ЧОТ, 112. Искате съд? Искате адвокати? Искате вълци в овчи кожи? Й. Йовков, ПГ, 64.

Списък на думите по буква