ОВЪЛЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЪ̀ЛЧВАМ СЕ¹, ‑аш се, несв.; овъ̀лча се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. 1. За вълчица — раждам вълче. А пък, дето казват, че вълчицата се била овълчила, не вярвам. Й. Йовков, АМГ, 82.

2. За вълк — раждам се. ^● Обр. — Ето гнездото на вълка, ще го разсипем до основание, за да се не овълчват вече други такива мръсни гадове. Ив. Вазов, Съч. VII, 57.

ОВЪ̀ЛЧВАМ СЕ², ‑аш се, несв.; овъ̀лча се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. 1. Рядко. За куче — ставам много свиреп, кръвожаден и зъл като придобивам качества на вълк. Да е вълк не е — кучетата ги гонеха, кучетата ги давеха.. Казват, че кога едни кучета са много зли, рано-късно се овълчвали. Й. Йовков, ЧКГ, 226.

2. Прен. За човек — ставам много алчен, ненаситен или много зъл, жесток. Трябва да кажа, че собственикът,.., бе, общо взето, хуманен човек, който не бе успял още да се овълчи. М. Гръбчева, ВИН, 114. — Какво? — обърна се с цялото си лице към нея Димитър. — Овълчили са се читаците, а? Г. Караславов, Избр. съч. Х, 10. И ако по някакво чудо заран спечели, ще го видиш, че и той се е овълчил... Т. Влайков, Съч. III, 233.