ОВЪРЗАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЪ̀РЗАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от овържа като прил. Който е вързан здраво с въже (и под.), обикн. увито около него и отвсякъде. По белите пътища на империята и през тази година минаха много хора:..; овързани хайдути — прокъсаните им ризи бяха корави от засъхнала кръв. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 7-8. Апартаментът му беше пълен с буркани и сандъци, овързани кутии и торби. П. Славински, ПЩ, 135.