ОВЪРХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЪ̀РХВАМ, ‑аш, несв.; овъ̀рхам, ‑аш, св., прех. Диал. Овършавам; овърхувам. Орачът разорава земята; после посява семето на плодовете в нея; посеяното изникнува, пораснува, цъфнува, завързува, узрява; тогаз той го пожънва, овърхва го, отвява го и го прибира в житницата. П. Р. Славейков, ПЧ, 22-23. Поженали, овърхали житото, то зърно като дренки. Ил. Блъсков, Китка 3-4, 25. — Носих вода тая сутрин на едни жетвари, та ми дадоха едно снопче класове. Овърхах ги с ръка, та им смлях житото. Ран Босилек, ВП, 116. овърхвам се, овърхам се страд.