ОВЪРШАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЪРША̀ВАМ, ‑аш, несв.; овършѐя, ‑ѐеш, мин. св. овърша̀х и (диал.) овърша̀, ‑ѐш, мин. св. ‑а̀х, прич. мин. св. деят. овърша̀л, ‑а, ‑о, мн. овършѐли, св., прех. 1. Вършея всичко, цялото количество от нещо, докрай. Сега се прилага и разделно прибиране на пшеницата с комбайни, които първо пожънват, а след това минават втори път, прибират и овършават пожънатите растения. Осн. сел. стоп VIII кл, 67. Вършачката мина и ги [купите] овършава. Б. Шивачев, ПЮН, 117. Виж дано овършеем до в неделя. Днес приготвят харман до самата наша нива. А. Каменова, ХГ, 229. Настъпи втора есен. Пожънали бяха, овършаха, прибраха кукурузите. Г. Райчев, Избр. съч. I, 139.

2. Прен. Минавам грубо през нещо и го стъпквам, смачквам, унищожавам, разграбвам и под. — Падре, ние трябва да свършим още едно нещо заедно с тебе — поде Йоанициус,.. — Ти попита за процентите от малките владетели на краля. Аз бях те питал, падре, какво би правил и откъде би взел проценти, ако турците спират под стените на Буда и конниците им овършеят нивите на пустата... Д. Добревски, БИ, 161. Че един панаир като свят не можем направи в Сливен от две години, бе! За Узунджово дума да няма, досущ го овършали на Емин ага мискините. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 522. овършавам се, овършея се и овърша се страд. Във всеки двор има тухлени хармани. На тях оризът ще се изсуши и ще се овършее на ръка. Ал. Гетман, ВС, 170-171.