ОВЪШКАВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОВЪШКАВЯ̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; овъшкавѐя, ‑я̀х, прич. мин. св. деят. овъшкавя̀л, ‑а, ‑о, мн. овъшкавѐли, св., непрех. Напълвам се с въшки; въшлясвам. Добитъкът на

стопанството — .. — бързо измършавя.. Изострил кокалаци,.., овъшкавял. Ил. Волен, МДС, 176. Децата овъшкавяха. △ На фронта войниците овъшкавяват по окопите.

ОВЪШКА̀ВЯВАМ², ‑аш, несв.; овъшка̀вя, ‑виш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Пренасям, оставям въшки, напълвам с въшки някого или нещо. Дадох му кожуа да са сгрее, па той го овъшкавил. БД I, 196. овъшкавявам се, овъшкавя се страд.