О̀ГИН

О̀ГИН, мн. ‑и и огньо̀ве, след числ. огиня, м. Диал. Огън. — Чорбаджиот ке дает бакшиш!.. — Море, ке дает!... Пинтия!... — Зашчо бре?... Куртулисахме складот от огин!... Д. Димов, Т, 311. Та си стана Рада, огин си навали, / кандило запали, слезе в конюшници. Нар. пес., СбБрМ, 358. — Сладко име, Миленке душице! / .. / Огин пламен, мило пиле / яз за твойто лице, / кога спиям, тебе та сънувам. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 315. Като си коня дихаше, / темна се мъгла дигаше, / като си копита удраше, / ясен се огин севаше. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 86. Огин да го запали, вода да го отнесе. Клетва. Н. Геров, РБЯ III, 336.

Още рибата у морето, турил тавата на огино. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой предприема предварителни приготовления за нещо, чието осъществяване не е сигурно.

Списък на думите по буква