ОГЛАВ —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀ГЛАВ1, мн. ‑и, ж. и м. Диал. Оглавник1; оглавница, юлар. Завързано за оглавта, без самар магарето хрупаше. Сл. Македонски, ЕЗС, 48. Момокот потера волоите и го зеде магарето за оглав. СбНУ ХIХ, 129. Да туриш еден човек за оглав да
го държи, а друг за опаш, а еден да го явне — така да ти го окрадам. СбНУ ХI, 111.