ОГЛАВА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГЛА̀ВА ж. Диал. Оглав²; главеж, обръки. Щом момковите родители сгледат някоя мома,.. отиват на оглава у момине, дето още през деня е съобщено по някоя бабичка, че тая вечер ще имат оглавници. СбНУ VIII, 63.