ОГЛАВЛЀНИЕ

ОГЛАВЛЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. 1. Списък, изреждане на съставните части на книга; съдържание. Ръкописът на Г. Герова бил написан в 1831 г., но в него се съдържа "Летопис болгарская", която спроти Г. Ламанскаго била съставена в 18-тий в. Ето и оглавлението на този ръкопис. М. Дринов, ПСп, 1871, кн. 4, 16.

2. Библиография. Едвам са сега Калайдович и Строев из стародревни ръкописи извадили и изредили в ръкописното оглавление на граф Толстова някои слова с надписание: епископа Климента. Х. Йоанович, Ц (превод), 23. В оглавлението на отеческите жития,.., наводят ся тия речи: Методия епископа Моравскаго. Х. Йоанович, Ц (превод), 13-14.

Списък на думите по буква