ОГЛА̀ВЯМ

ОГЛА̀ВЯМ1, ‑яш, несв.; огла̀вя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Слагам оглавник на добитък; оглависвам. Стефан си конче извежда / из тъмни хладни яхъри / със синьо седло оседла / със аляна юзда оглави. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 53. оглавям се, оглавя се страд.

ОГЛА̀ВЯМ

ОГЛА̀ВЯМ2, ‑яш, несв.; огла̀вя, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. Сгодявам някого; оглавявам2. Иванчо, сино Иванчо, / що ми си грижан, кахърян, / дали ч ти й майка мащиа, / не ще май да та йоглави, / йоглави да та йожени? Нар. пес., СбНУ ХLVII, 17. Хем да та майка йоглави / за бяла Неда търнавка. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 155. оглавям се, оглавя се страд.

ОГЛА̀ВЯМ СЕ несв.; огла̀вя се св., непрех. Диал. Сгодявам се за някого; оглавявам се. Момата кога се оглави и тя вече има същите ограничения и длъжности, по отношение към момците, както оглавникът към другите моми. СбНУ VIII, 46. — Как не ща, бульо, да плача! / Сноща съм любе любила, / сае утрен са е оглавило. Нар. пес., СбНУ VII, 35. Момиче, тънко фиданче, / иди попитай мама си, / дава ли тебе на мене. Таче се Петър оглави, / за прездунавско момиче. Нар. пес., СбНУ II, 49. Оглави са, пороби са; ожени са, пороби са. П. Р. Славейков, БП I, 5.

Списък на думите по буква