ОГЛАДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГЛА̀ДЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от огладя като прил. 1. За тъкан, дреха — който е гладък, без гънки след гладене с гореща ютия; изгладен. Той стоеше прав, впил очи в огладения чаршаф на кревата. М. Грубешлиева, ПП, 143. Мама така внимателно, така грижливо нареждаше в кошницата огладената таткова риза и новите вълнени чорапи,.. и всичко друго, което носехме. Д. Бозаков, ДС, 11. Огладена покривка. Огладена рокля.

2. Разг. Който има гладка повърхност, без остри издатини и грапавини и при пипане не драска; гладък, загладен, изгладен. Красив е и водопадът на същата река, който пълзи във вид на бял пояс по стръмната огладена скала, що съставя матката на Аладжа-Слаб дори до влизането ѝ в Илийна река. Ив. Вазов, Съч. ХV, 101. Дворът беше ограден с летви и бодлива тел,.. Вътре той беше разделен на по-малки дворчета. И всяко дворче беше също така грижливо оградено с огладени колчета. А. Гуляшки, МТС, 129. Цветко Трайков беше отпуснал дясната си ръка върху бедрото и показалецът му шареше по износения му, посивял червен пояс, изпод който се подаваше добре огладената дръжка, с цвета на абанос, на малко секирче. Д. Спространов, С, 67. Между краката му .. бе изправен здрав, бодлив бастун, станал червеникав и огладен от дълго носене. Ил. Волен, НС, 9. // Който е със съвсем равна повърхност, без издатини, вдлъбнатини и под.; гладък, равен. Като малък рисуваше по пясъка, по камъните, по огладената отъпкана земя. Е. Йончева, ЗГ, 40.

3. Разг. Който е леко пълен, закръглен; загладен. Да пратим, ще рече, на бунтовника три-четири торбички с перпери и скъпи дрехи, а че може... и някоя черноока и по-огладена мома. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 435. Той знаеше, че щом Тъкачев е подпоручик, значи, върнал се е отдавна, завършил е школата за запасни офицери и е бил изпратен зад фронта. Че е зад фронта, Кръстю позна по огладеното му, избръснато лице. Г. Караславов, ОХ I, 391.

4. Рядко. За коса, косъм, прическа — който не е къдрав и е без чупки, букли и под. и обикн. е опънат; пригладен, загладен. Не след много тя [Бояна] беше току до мен,.. Аз чувствувах погледа ѝ по огладените си, вчесани на мокро коси. М. Кремен, СС, 89.

5. Прен. За стил, език на писмено изложение или художествена творба — който е благозвучен, ритмичен, издържан по форма; гладък, изгладен, обработен. Септемврийската литература нахлу като протест — срещу огладения стих на символистите, срещу поетите с "изчеткани костюми". Лит. ХI кл, 203. Поетичната сила на П. Пенев не е в огладения стих, в красивия сам по себе си образ. Лит. ХI кл, 322.