ОГЛАДНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГЛАДНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; огладнѐя, ‑ѐеш, мин. св. огладня̀х, прич. мин. св. деят. огладня̀л, ‑а, ‑о, мн. огладнѐли, св., непрех. Изпитвам чувство на глад. — Не лъжа, татко,.. когато седнем, не ми се яде още, а после като огладнея, си викам, че може пък и да не ям, какво толкова? Л. Дилов, МСП, 58. — Хей, хора, огладнях! Няма ли да обядваме? К. Петканов, ЗлЗ, 157. — Вечерял съм, майко — рече [Саваков], като сваляше балтона си.. — Все пак ще хапна малко. Като че ли взех да огладнявам. Д. Ангелов, ЖС, 221. ^● Обр. Един народ е свободен, когато е сит. Огладнее ли, той е роб и на себе си, и на другите. Ст. Чилингиров, ХНН, 63.

◊ Огладнявам като вълк. Разг. Огладнявам много. — Дайте да изпием бутилките и да изядем закуските: огладнял съм, като вълк... Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 51. Преминаваме покрай посивял от старост дъсчен кей.. Плаваме мълчаливо и бързо, защото, трябва да признаем, всички сме огладнели като вълци. П. Незнакомов, МА, 66.