ОГЛАСЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОГЛАСЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; оглася̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Давам гласност на някакъв факт, събитие, документ и под., обикн. като го съобщавам чрез пресата и средствата за масова информация; оповестявам, известявам, разгласявам, прогласявам, огласям1. Тия внесени дарове, както и пълен хесап катагодишен за своите действия, трябва да печата дружеството и да го огласява на всенародно знание, та да му са работите на видело, и да знае всеки, къде му иде дарът. Н. Бончев, Съч. I, 82. В последната информационна емисия огласиха резултатите от проведените парламентарни избори. △ На пресконференцията министерът огласи направените структурни и кадрови промени в министерството.
2. Остар. Книж. Известявам. Графът .. чете книга. Трубач засвирва вън и огласява дохождание на странни посланици. П. Тодоров, МГ (превод), 3. Кога умре някой от православните християни, роднините му къпят го, обличат го и свещ при челото на главата запалват, и като огласят (известят) звоните за смъртта му, повикват священика си. З. Петров и др., ЧБ (превод), 169. Прайзите огласиха бой с французите, но Наполеон ги надви .. и влезна в Берлин. Хр. Драганович, НБ (превод), 6. // Остар. Книж. Известявам, уведомявам някого за нещо. Момичето са отдалечи а Мацко рече на другаря си моряка: — Да идем там и да огласим и другите християни каква е работата. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 50.
3. Книж. Провъзгласявам, прогласявам нещо. Наближил е денят,.., когато българският лев ще ревне и ще огласи навред свободата на многострадалния наш народ. Ст. Дичев, ЗС I, 535. — Жената винаги е осмисляла подвига на мъжа, както и няма кой друг да оплаче, изпее или огласи жертвата на мъжа освен жената! Ал. Гетман и др., СБ, 271. огласявам се, оглася се страд. И българските лениви свещеници решиха, че тоя лукав род [католици и протестанти] трябва да се изкоренява с тояга, анатеми и гонения. Това е вам добре познато, защото по вашата газета се огласиха много такива фактове. Н. Бончев, Съч. I, 55. Обявенията за търсението на обвиняваните за престъпления ся огласяват в градовете по мегданите, а в селата в събранията на старейските совети. ВП, 127.
ОГЛАСЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; оглася̀, ‑иш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. За гласове, викове, звукове и под. — изпълвам, запълвам някакво помещение, пространство; огласям2. Меденият глас на звънчето отново огласи училищния двор и ние,.., с радост влязохме в притихналата училищна стая. К. Калчев, УЧС, 23. Цялата гора се покри със свежа зеленина. Огласиха я радостните викове на птиците. Елин Пелин, ЯБ, 135. "Обявявам ХV международен конгрес на филолозите за открит!" Буря от ръкопляскания огласява залата. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 31. На заранта рано тъмничния свод / огласиха думи: милост и живот! Ив. Вазов, Съч. I, 194. огласявам се, оглася се страд. На гара Владая във влака се втурнаха разярени хора,.. Гарата се огласи от крясъци и олелия. Х. Русев, ПЗ, 19-20. Полицейските участъци денонощно се огласяваха от сърцераздирателни писъци. Г. Караславов, Избр. съч. II, 394. И отново полянката се огласи от весел смях и глъчка. М. Гръбчева, ВИН, 217. Специални излети до Кикиш рядко се предприемат, но неговите шубраци често пъти се огласяват от ехото на слизащите от Камендел туристи. П. Делирадев, В, 76.
ОГЛАСЯ̀ВАМ3, ‑аш, несв.; оглася̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. 1. Църк. Подготвям някого за приемане на христовата вяра, за покръстване; посвещавам. Като са надваряха кой по-напред да го огласи, наченваха от да го хранят, да го обличат, да му дават живелище в палатите си. Н. Михайловски, ПА (превод), 48.
2. Разш. Книж. Подготвям някого да осъзнае, да възприеме нещо, да подкрепи нещо (идея, становище, кауза и под.); посвещавам, огласям3. Като ученик и последовател на Отецпаисиевата школа, Ил. Михайловский успял вътре в самата столица на Гърция да огласи в народно съзнание .. тези свои съотечественици и съученици, които в качеството на гърци били дошли да свършат гръцкото учение. Лет., 1876, 36.
3. Книж. Официално давам, признавам някакво звание, титла и под. на някого; огласям3. Султанът почти нареждаше на папството да огласи за епископ на Арл Николо Цибо. В. Мутафчиева, СД, 396. Моят крал нареди да го коронясат и за крал на Неапол, но Александър VI не го огласи. В. Мутафчиева, СД, 404. огласявам се, оглася се страд.
ОГЛАСЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; оглася̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. Диал. Викам, казвам на някого, че го чувам, че го слушам; обаждам се, отзовавам се, отговарям. Кога се Динка събуди, / та па се гласом провикна: / — Горице, растави ми се, / водице, достави ми се! / Димо, огласи ми се! Нар. пес., СбНУ V, 19.