ОГЛАСЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГЛА̀СЯМ¹, ‑яш, несв.; оглася̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Огласявам¹. В тоя ли ден, когато небето светеше като седеф и птиците огласяха славата на Аллаха, трябваше да умре Мехмед бей? Ст. Сивриев, ПВ, 16. огласявам се, оглася се страд.

ОГЛА̀СЯМ², ‑яш, несв.; оглася̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Огласявам². Ясният и звънлив глас на петела огласяше околността и обаждаше на старите войници, колко е часът. Елин Пелин, Съч. II, 156. Минават дни, седмици — моторите на черните камионетки не престават да огласят пустинните улици на София. Н. Христозов, ПД, 80. Това беше плач, плач на жена ‑.. Той ту се губеше в бурята, ту отново огласяше нощта. Г. Райчев, Избр. съч. II, 54. Добринка се замисля малко и унило почва да дърпа струните. Бавно се зареждат тъжните звуци и тихо огласят стаята. Ив. Кирилов, Ж, 85. Карловци са доволни, че техният дякон ще оглася и занапред храма с чудния си глас. Ив. Унджиев, ВЛ, 60. Звънци огласяха близките склонове. М. Марчевски, П, 54. Из сънните улици тракат много коли и вред огласят песни на гроздоберките — провлечени и тъжни. Г. Райчев, Избр. съч. I, 3. огласям се, оглася се страд. Гората се оглася от птичи песни и от медния звън на безбройните стада. Ст. Михайлов, БС, 150. Старата къща се оглася денем от енергичния глас на дядо Бешко. Ал. Гетман и др., СБ, 285. Още на разсъмване,.., работливите занаятчии бързали да отворят работилниците. Градът се огласял от ударите на техните чукове. Ист. VI кл, 69. Докато слизаше по стълбите, веселото му [на Бебо] свирукане огласяше всички етажи. П. Вежинов, СО, 106.

ОГЛА̀СЯМ³, ‑аш, несв.; оглася̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. Огласявам³; оглашавам³, оглашам³. огласявам се, оглася се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.