ОГЛАШАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГЛАША̀ВАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оглашавам¹ и от оглашавам се; огласяване¹, огласяне¹, оглашане¹.

ОГЛАША̀ВАНЕ², мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оглашавам² и от оглашавам се; огласяване², огласяне², оглашане².

ОГЛАША̀ВАНЕ³, мн. ‑ия, ср. Остар. Отгл. същ. от оглашавам и от оглашавам се; огласяване³, огласяне³, оглашане³.