ОГЛАШАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГЛА̀ШАМ¹, ‑аш, несв.; огла̀ша, огла̀сиш, мин. св. огла̀сих, св., прех. Остар. Огласявам¹; огласям¹. огла̀шам се, оглаша се страд.

ОГЛА̀ШАМ², ‑аш, несв.; огла̀ша, огла̀сиш, мин. св. огла̀сих, св., прех. Остар. и диал. Огласявам²; огласям², оглашавам². Тиха Рила тука, при всичко че носи такова успокоително прилагателно, пак си е гръмлива, пени се между камъняците и оглаша с ека си целия дол. Ив. Вазов, Съч. Х., 42. Реката пей, лъщи, клокочи, / оглаша диво самотите. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 209. Пак две морета сливат тук вълни си / и с светлий шум оглашат твоя бряг. К. Величков, ПССъч. II, 126. оглашам се, оглаша се страд.

ОГЛА̀ШАМ³, ‑аш, несв.; огла̀ша, огла̀сиш, мин. св. огла̀сих, св., прех. Остар. Огласявам³; огласям³, оглашавам³. оглашавам се, оглаша се страд.

ОГЛА̀ШАМ СЕ, ‑аш се, несв.; огла̀ша се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. Остар. и диал. Огласявам се. "Зандане, пусти остали, / тук ли е Донка убава? / Донка се сама оглаша: / "Тука съм, мамо, тука съм". Нар. пес., СбНУ ХLIV, 197. Що не се оглашаш, кига те ока човек? СбНУ ХLIХ, 781.