ОГЛЕДАЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ОГЛЕДА̀ЛНО нареч. 1. Като огледало — гладко, равно и блестящо. Паркетът лъщеше огледално излъскан. М. Грубешлиева, ПП, 230. Около къщицата стояха три кръга от вечно будна стража,..; нашенски стражари в нови униформи с огледално лъснати чизми и със засукани мустачки. Св. Минков, Избр. пр, 76. Морето се стелеше огледално равно до самия хоризонт, отдето се подаваха румените зари на изгрева. А. Мандаджиев, ОШ, 3. Сега корабчето реже огледално гладка повърхност, в която се преливат синината на морето, есенната ръжда на крайбрежната растителност и тъмната зеленина на дъбовите гори. Н. Стефанова, РП, 59.
2. Спец. Както при огледало — точно повтаряне на формата и размерите на образ в обратно (на 1800) разположение. Огледално разположени половини.