ОГЛЕДАЛО —Речник на българския език — алтернативна версия
ОГЛЕДА̀ЛО, мн. ‑а̀, ср. 1. Стъкло или метал, обработени с амалгама откъм обратната, по-рядко откъм лицевата страна или с обработена по специален начин полирана повърхност, в резултат на което отразява точно и ясно предметите и нещата, поставени пред него. Взе парче огледало да се огледа, но не можеше да се види целият. Й. Радичков, СР, 95. Маггелан заповядал да нахранат и да напоят тоя дивак и подарил му между друго металическо огледало. Знан., 1875, бр. 18, 285. Хиляди цветни огледала отразяват образа по сводестия таван и белите стени. Т. Кюранов, АП, 79. По причини, които ще разберем по-късно, лещите имат много по-голямо практическо значение от огледалата, макар да притежават в много отношения еднакви свойства с тях. Физ. Х кл, 1951, 136. ● В сравн. Пет месеца бяха се изминали, откак влезе в казармата, ама и ти не можеш
го позна сега, сватя. Та стегнат мари, сестра, та опнат като тояга, и ботушите му лъснати като огледало. Г. Караславов, Избр. съч. II, 454. Рано още сутринта,.., Бенковски са разхождаше из широкия двор на бай Ивана,.. Времето си беше така също тихо, небето ясно като огледало. З. Стоянов, ЗБВ I, 454-455. Черно море е гладко като огледало. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 119. // Такова стъкло поставено в рамка, окачено на стената, като част от мебел или пригодено за хващане с ръка, като специален битов предмет за оглеждане. Никакви шишенца и кутийка нямаше пред тоаялетното огледало, нищо освен един мъжки гребен и една стара четка за коса със сребърна дръжка. П. Вежинов, НБК, 132. Тя [Нона] отвори чантата си, погледна се в огледалото и поправи шапката си. Й. Йовков, ЧКГ, 189. — В ъгъла срещу канапето се издигаше почти до тавана огледало в черна рамка със златни резбарски украшения. М. Кремен, СС, 126. Ванко се подпря на масата по риза, загледан в малкото огледало на масата. Кр. Велков, СБ, 69. Непознатият влезе в една широка стая великолепно постлана,.. и украсена със скъпи огледала. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 104. Венецианско огледало. Джобно огледало. Стенно огледало. // Такова стъкло или пластинка като част, елемент на оптически, осветителен, медицински и др. под. уред или апарат. Поляризационният микроскоп се състои от следните части: статив с дръжка, огледало, осветителен апарат. Г. Георгиев, МП, 164. Тубусът може да се приближава или отдалечава от предметната масичка, за да се нагласи във фокус поставеният на нея наблюдаван предмет. Последният се осветява през отвора на масичката с помощта на огледало, което отразява било дневна, било изкуствена светлина. Н. Пенчев и др., КАХ, 52.
2. В народния бит — парче от такова стъкло, пластинка, като украса на предмет, калпак, женски накит за глава и под. Послуша го либе Катерина, / пременила мънинко Огнянче, / премени го само суо злато, / турила му морави калпаци, / на калпако ясни огледала, / обнизани с безцано кайменйе. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 139. На глаа носит [Никола] самурли калпак, / а на калпакот педесет перя, / педесет перя, пет огледала, / на огледала бесценет камен. Нар. пес., СбБрМ, 505. Най-напред .. въреши / ено ми черно арапче / армаган носи за царя / тънка ми сабя френгия / със огледала на върха. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 44. Мина Павел с врана коня, / с врана коня, с ясно огледало, / с ясно огледало, с меден кавал. Нар. пес., СбВСтТ, 107.
3. Физ. Гладка повърхнина, която отразява изцяло или отчасти падналата върху нея светлина, без да я разсейва значително. Телата, повърхността на които почти изцяло отразява падналите върху нея светлинни лъчи, се наричат огледала. Физ. VII кл, 87. Идеалното огледало трябва да отразява напълно цялата паднала върху него лъчиста енергия, но такива огледала няма. К. Дойчев, МП (превод), 423. Медта и златото имат твърде високи коефициенти на отражение,.. Затова огледалата за отражение на инфрачервените лъчи се правят най-често от сребро или мед, понякога от злато, а не много рядко и от алуминий. В. Врански, МВЛ, 34.
4. Прен. Поет. Гладка, блестяща, прозрачна повърхност, обикн. на спокойна вода, водна повърхност на река, езеро, море и под. Полето и брегът потъмняваха, но небето беше високо и светло и лек пурпур играеше по белите облаци и надолу в огледалото на морето. Й. Йовков, Разк. II, 25. В дъното на яза, над лъскавото огледало на водата, мрачно се мержелееше силуетът на една воденица. Ем. Станев, ЯГ, 17. Срещу него,.., отвъд заспалото зелено езеро, в чието огледало назъртат намусени скали, възвишава се други връх. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 14.
5. Прен. Някой или нещо (предмет, явление, проява и под.), които отразяват и показват с точност или със значително сходство същността на нещо или някого. Всяко дете е огледало на родителите си. Мътна ли е тяхната душа, мътна е и неговата. Ст. Чилингиров, ХНН, 186. И обичта, и омразата се крият в душата на човека, а очите са огледало на душата. Цв. Чалъков, ЗИК, 36. А може би беше логично да умре точно сега и тъкмо по този начин. Казват, че смъртта е огледало на живота. Ем. Станев, БГ, 109. На нас ни помага много и витрината. Тя е огледало на магазина. Всеки ден я подреждаме по два пъти с цялото изобилие, което има в магазина. ВН, 1958, бр. 2282, 2. Един от първите държавни мъже в сегашнйото време е казал: "основните училища са огледало на един народ и на една държава". Знан., 1875, бр. 24, 376. Мила ми си, дружке злата, / с тие морните очи, / пълни с тайни и лучи — / огледало на душата. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 197. // В сказ. опред. За худ. произведение, литература и под. — точно и ясно отражение и изображение, на събития, случки, лица и човешки характери от действителността. — Литературата е огледало на живота, но тя е и училище за тия, които искат да направят този живот по-човечен и красив. А. Гуляшки, Л, 101. Българската литература винаги е била вярно и точно огледало на българо-руската дружба. В. Йосифов, Избр. тв I, 74. От нея [историята] са изисква да бъде огледало, в което да са отрази, без никакви преувеличения, прошедшето на тоя или на оня народ. Знан., 1875, бр. 7, 111. Не по-малко интересни са обаче и неговите карикатури върху тогавашния художествен живот — израз не само на творческите му позиции,
но и едно великолепно огледало на цялата обстановка, при която е протичала работата на френския художник от онова време. Хр. Ковачевски, СК, 56.
6. Геол. Равна, гладка повърхност на скали, скални маси, надземни и подземни води и под. Грунтови води са само ония подземни води, които намираме над първия водонепропусклив пласт. Свободната горна повърхност на такива води се нарича огледало на грунтовата вода. Ст. Бошев и др., ГГ, 64. По разседналата повърхнина на крилата вследствие на триенето става изглаждане, полиране на скалите. Такива повърхнини,.., се наричат огледало или харниш. Гр. Николаев и др., ОГ, 122. При движението си по разседната повърхност двата блока се трият, оглаждат се и се получава огледало. Р. Христов и др., Г, 85.
7. Техн. В парния двигател — направляваща работна повърхност, по която буталото извършва възвратно-постъпателно движение; шибърно огледало. Този [цилиндричният] шибър има предимството, че огледалото не е натоварено от натиска на парата, както това е случаят при плоския шибър. Е. Славомиров, Т, 421. Плоският шибър се движи по огледалото на шибърната кутия под действието на ексцентрика. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 309. Плоският шибър [на парната машина] не се употребява вече поради следните недостатъци: парата го натиска така силно върху огледалото, че той мъчно се движи и бързо се износва. Маш. IХ кл, 141.
8. Остар. Образ за подражание; образец, пример. Задачата на тая чета ще да бъде една от най-трудните — продължи той. — Тя ще да служи като образец и огледало на сичките въстаници. З. Стоянов, ЗБВ II, 64. Техният [на падналите за свобода] живот ще послужи за огледало на онези безсрамни шарлатани, които мислят, че фразите са дело. СПл, 1876, бр. 22, 85.
9. Като прил. неизм. Нар. поет. Който е лъскав, блестящ и отразява лъчите, светлината като огледало; огледален. Йован бели град градеше, / .. / Врати тура огледало, / от близо да се лелейе, / от далек да се белейе. Нар. пес., СбАИ, 311. Стопило йе триста ока желязо, / .., / съгради си сабля йогледало, / на ню са се йогледали. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 47. Стояне, море, Стояне, / ..! / На .. сандък седеше, / четири коня тераше, / сите четири дории, / .., / со колани огледало. Нар. пес., СбНУ Х, 36.
◊ Вдлъбнато (събирателно) огледало. Физ. Вид огледало с извита навътре сферична повърхност, което събира светлинните лъчи и отразява предметите в увеличени или умалени образи, в зависимост от вдлъбването и от разстоянието на отразявания предмет и има приложение в оптиката, оптическата техника, медицината и др. Противоп. Изпъкнало огледало. В оптичните системи на кинопрожекционните машини намират широко приложение вдлъбнатите огледала. Й. Венов и др., К, 100. Вдлъбнатите огледала събират лъчите, затова се наричат събирателни огледала. Физ. ХI кл., 1958, 83. Водно огледало1. 1. Геол. Най-горният повърхностен слой на вода (от водоем, езеро, море и под.), който отделя водата от въздуха. Нивото на водата във водоносния слой образува непрекъсната водна повърхност (водно огледало). Р. Христов и др., Геол., 1965, 131. 2. Спец. Изкуствен водоем, обикн. малко езеро, шадраван и под., като съоръжение в парк, градина и под. Встрани от алеята са разположени орнаментирани цветни лехи.., а в следващата част от парка,.., се очертават големи водни огледала. М. Бичев, АНВ, 214. Водно огледало2; изпарително огледало. Техн. Повърхността на кипящата вода, разграничаваща водното пространство от парата в парните котли и двигатели. Водно огледало или изпарително огледало се нарича водната повърхнина, която разделя водата от парата. Ст. Михайлов и др., ГМ, 110. Повърхнината на кипящата вода, разграничаваща водното и парното пространство, се нарича изпарително огледало. К. Славомиров, Т, 340. Вълшебно огледало. Атрибут от приказките — огледало, в което героите виждат нещо далечно, несъществуващо, предстоящо, минало или желано. От тебе исках аз да бъдеш огледало/ на моята мечта сред ясна самота:/ вълшебно огледало, живот и образ дало/ на моя хладен блян от светъл бронз излян. П.К. Яворов, Съч. I, 108. Земно огледало. Геол. Горната гладка повърхност на скала или къс от скала; огледална броня. В най-външните части на земната кора,.., скалите се раздробяват на късове с различна големина. Освен това повърхнините на късовете се заглаждат от триенето и хлъзгането помежду им. Това са така наречените огледални брони (земно огледало). Г. Георгиев, П, 290. Изпъкнало (разсейвателно) огледало. Физ. Огледало с изпъкнала навън повърхност, което разсейва светлинните лъчи и отразява предметите в умалени размери и има приложение в оптическата техника и др. Противоп. Вдлъбнато огледало. Вдлъбнатите огледала събират лъчите, затова се наричат събирателни огледала, а изпъкналите — разсейват лъчите — разсейвателни огледала. Физ. ХI кл., 83. Криво огледало. 1. Огледало, което деформира истинските, реалните размери и форми на предметите, поради което дава изкривен, неверен образ. 2. Само мн. Разг. Зала, павилион и под., с такива огледала, предназначени за развлечение, забава, обикн. в парк, градина. След това видяха разкривените си образи, отразени в кривите огледала, и минаха през огромната въртяща се бъчва без дъно. Ал. Бабек, МЕ, 213. В много причудливи и смешни форми ще виждат
лицата си посетителите на парка в павильона и в лабиринта с кривите огледала. ВН, 1955, бр. 200, 2. ● Обр. Фейлетоните на А. Константинов са един вид криво огледало, в което се виждат чудатите образи на героите. Б. Ангелов, ЛС, 235. Нагънато (релефно) огледало; огледало на нагънатостта (релефа). Геол. Въображаема повърхност, съединяваща ключовите точки на пречупване на земните слоеве по един и същ стратиграфически хоризонт (хоризонтален, вертикален или наклонен). Огледало за обратно виждане (движение). Техн. Огледало със специална форма, което се поставя в автомобил или друго превозно средство пред водача, за да може той да вижда предметите и превозните средства зад себе си. И тримата шофьори продължиха да летят над пропасти и серпентини, без да гледат нито спуканата гума, нито огледалото за обратно движение. ВН, 1961, бр. 3010, 4. Имах чувството, че човекът зад гърба ми се усмихва. Опитах се да го погледна в огледалото за обратно виждане, но той не беше в полето ми. П. Вежинов, СП, 9. Оптическо огледало. Физ. Гладка, стъклена или метална повърхност, обикн. от сребро или алуминий, използвана в оптиката за избягване на хроматичната аберация при измервателни медицински, осветителни уреди и др. Знаете ли, че оптическите огледала, прожекторите и автомобилните фарове са покрити със сребро, радий и хром? Св. Райчева, К, 67. Параболоидно (параболично) огледало. Физ. Вид вдлъбнато огледало, чиято повърхност е част от параболоид, при което се получава образ на далечни предмети без сферична аберация. Известно е от оптиката, че ако източникът на колебания се постави във фокус на параболоидно огледало, излъчването ще се насочи главно по оста. Хр. Шинев, А, 199. Плоско огледало. Физ. Вид огледало, чиято повърхност е част от равнина и отразява предметите в естествените им размери, форма и големина. Плоското огледало намира приложение освен във всекидневния живот и като съставна част в много оптични уреди. Физ. ХI кл, 1958, 82. Още в древността е бил открит законът за отражение на светлината от плоско огледало. Матем., 1966, кн. 5, 17. Сребърно огледало. Хим. 1. Слой от сребро, злато, алуминий, платина, олово, никел или друг метал, който се освобождава, редуцира при химически реакции. Мравченият алдехит се окислява до мравчена киселина, а среброто се редуцира и полепва по стените на епруветката като сребърно огледало. Хим. Х кл, 1965, 57-58. С амонячен разтвор на сребърен окис глюкозата образува характерното за алдехидите сребърно огледало. Хим. Х кл, 1965, 87. 2. Такъв слой, използван като светоотразяващо покритие върху повърхността на стъкло, кристал и под. при производството на огледала. Странично огледало. Техн. Огледало, поставено на външната страна на вратата на автомобил или друго превозно средство, пред водача, за да може той да вижда добре предметите и превозните средства встрани и зад себе си и да обезпечава безопасно движение. Сферично огледало. Физ. Вид огледало, чиято отразяваща повърхност е част от изпъкнала или вдлъбната сфера, което се използва в оптиката, медицината, осветителната техника и др. Между свойствата на сферичните огледала и тези на лещите съществува дълбок паралелизъм. Физ. Х кл, 1951, 138. При сферичните огледала също, както при лещите, се получава сферична аберация, която намалява концентрацията на светлинния поток. И. Венов и др., К, 108. Челно огледало. Мед. Уред, представляващ кръгло огледало с дупка в средата, който се прикрепва на челото на лекаря и се използва за преглеждане на уши, нос и гърло. Когато трябва да се насочи светлина към място, където не попада пряко светлина — вътрешността на носа, уши, гърло и др. — се използува челното огледало. Тези огледала имат в средата кръгъл отвор, през който се наблюдава обектът. Физ. VII кл, 1965, 94-95. Шибърно огледало (съкр. огледало). Техн. В парния двигател — направляваща гладка работна повърхност, по която буталото извършва възвратно-постъпателно движение. Формата на плоския шибър [при парната машина] е коритообразна. Той се движи в шибърна кутия върху гладка плоскост, наречена шибърно огледало. Маш. IХ кл, 1965, 140. Когато отворът за пускане на парата се открие от външния ръб на шибъра, спомагателният канал излиза извън шибърното огледало. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 312-313. Ъглово огледало. Спец. Част от оптико-механични измервателни уреди в геодезията, геологията, астрономията и др., която представлява приспособление за пречупване на светлинен лъч под определен ъгъл. В оптическите инструменти като ъгловото огледало влизащият в огледалото лъч се подчинява на следните оптически закони. Вл. Станоев и др., Г, 112.
> Бистър (чист) като огледало. Обикн. за вода, водна повърхност, небе и под. Идеално чист, бистър, гладък, тих. Слънцето припича телата ни,.., и реката, бистра като огледало, отразява четинестите ни лица. Л. Стоянов, Х, 118. Небето е чисто като огледало. Т. Влайков, Съч. I, 50. Блестя (светвам, светя) като огледало. Блестя, светя (светвам) с лъчиста прозрачна светлина. Това са ята врани, които вият гнезда в дупките на пещерите, крещят, издигат се и се спущат и черните им криле блестят като огледала на слънцето. Г. Райчев, Избр. съч. II, 37. Там в малките планински езера са събрала дъждевата вода и свети като огледало. Л. Каравелов, Съч. II, 152.
Виждам (гледам) в криво огледало нещо, някого. Създавам изкривена невярна представа за нещо, някого, обикн. като резултат на субективно заблуждение. Гледайки света в кривото огледало на френските колониалисти и монополисти, за него Алжир не е колония. ВН, 1961, бр. 2909, 3. В химери някакви си се улисал/ и в криво огледало си видял/ живота, щастието, любовта. Ел. Багряна, СЧ, 45 Виждам гледам като в огледало. Книж. Виждам много ясно, много добре си представям нещо, което предстои да стане. Бъдещето цяло/ го виждам ясно, като в огледало,/ скоро ще да рухне зверската ви власт. Ив. Вазов, Съч. I, 200. Кога<то> си видя врата (гърба, ушите) <без огледало>. Разг. Никога. — Комисията мина.. даже си прави устата да й дадем другарска вечеря. Ама ще видят другарска вечеря, когато си видят ушите без огледало. Ст. Поптонев, НСС, 158-159. Отразявам се като в огледало. Много ясно, много добре се отразявам, се виждам. Всичко, което тя чувствуваше,.., веднага като в огледало се отразяваше и в погледа и на лицето ѝ. Й. Йовков, Ж 1920, 136.
ОГЛЕДА̀ЛО3, мн. ‑а, ср. Зоол. Характерно обикн. по-светло или по-тъмно петно по тялото на животно или птица. Елен лопатар.. Около опашката бяло петно — огледало. Ц. Пешев и др., ФБ, 503. Много характерно за сърната е, че на седалището си тя има светло петно, наречено огледало, което през зимата е бяло, а през лятото — жълтеникаво. П. Петков, СП, 44. Цветът на космената покривка на холандското черношарено говедо е черношарен.. Носното огледало и срамните устни са най-често тъмно оцветени. Кр. Генджев и др., Ж, 10. С белите пръстени на шиите си, с моравите огледала на крилата,.., те [дивите патици] приличат на сватбари, на годеници, тръгнали на някакво пиршество. Ем. Станев, ЯГ, 66.