ОГЛЕДА̀ЛЦЕ

ОГЛЕДА̀ЛЦЕ1, мн. ‑а, ср. Умал. от огледало (в 1 и 2 знач.). — Ох, тъй съм уморена! — тихичко простенва Марго, като изважда тоалетното си огледалце. Т. Генов, Избр. пр., 69. Старецът си обръсна мустаците, купи си червена вратовръзка и някакво кръгло джобно огледалце с Клаудия Кардинале на гърба. Й. Попов, ИЖП, 14. Тя имала едно чудно огледало. Когато се оглеждала в него, казвала: Огледалце, огледалце от стената, коя е най-хубава на земята? А. Разцветников, СН (превод), 6. Тук има всичко .. и магазини в които се продават скъпоценности,.., сурова коприна и пъстри везани носии, в които святкат вшити огледалца. Т. Кюранов, АП, 15. Светлинните лъчи се отразяват от подвижното огледалце .., преминават през поставения върху предметното стъкълце наблюдаван обект. Д. Лазаров, ОЛЕП, 21.

◊ Огледалце за обратно виждане. Техн. Огледало със специална форма, което се поставя в автомобил или в друго превозно средство пред водача, за да може той да вижда зад гърба си и да обезпечава безопасността при своето движение. Акранов хвърли един поглед, пълен с омраза към огледалцето за обратно виждане и продължи да следи мрачно очертанията на пътя. Й. Попов, ИЖП, 32.

ОГЛЕДА̀ЛЦЕ

ОГЛЕДА̀ЛЦЕ2, мн. ‑а, ср. Умал. от огледало3. Восъчно огледалце. Зоол. Хитинови порести плочки на долната страна на коремчето на пчелата-работничка, чрез които тя изработва восъчните килийки на питата. От направените проучвания се установило, че част от тези пчели имали белези, свойствени само на пчелите-работнички: восъчни огледалца на долната страна на коремчето. Б. Бижев, ВСП, 6. Клетките на восъчните жлези [на пчелите] имат вретеновидна форма и са прикрепени отвесно към вътрешната повърхност на восъчните огледалца (хитинови порести плочки). Б. Бижев, ВСП, 21.

Списък на думите по буква