ОГЛЕДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГЛЀДВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); оглѐдам, ‑аш, св., прех. и непрех. Оглеждам; огледувам. Огледват [лекарите] ви, ослушват ви тайнствено, чукат ви ту тука, ту там.. и решават — нервите! Г. Райчев, Избр. съч. II, 18. Езди той [старият турчин] край Грозя и тъжно огледва всичко, като стар стопанин. А. Страшимиров, ЕД, 99. Ходеше на хорото не да огледва момите, или за друго нещо, ами ей тъй, защото ходат и другите. Т. Влайков, ПСп, кн. 28-30, 461. Огледва ведър лик небето/ в море от бисерна роса. П.П. Славейков, Събр. съч. II, 5. огледвам се, огледам се. I Страд. от огледвам. На хорото момите се огледват не само от ергените, но и от техните родители и близки. II Възвр. и взаим. от огледвам. Ние останахме с баба ти Минчовица след него да се огледваме една друга очудено и плахо. Т. Влайков, Съч. II, 26.

ОГЛЀДВАМ СЕ, несв. (остар. и диал.); оглѐдам се св., непрех. Оглеждам се; огледувам се. Отваря, затваря гардероба, тегли чекмеджетата на тоалетката и преди да се реши да се съблече, няколко пъти се огледва на голямото огледало. Д. Калфов, Избр. разк., 344. Марийка се огледваше — диреше Кънчева. А. Страшимиров, Съч. I, 137. На скоро тоя вир от сушата и дневните пекове намалява и се превръща на мът‑

на и кална локва, в която се огледва небето. Ив. Вазов, Съч. ХII, 114. Фейлетоните на Алека, освен от литературна страна, представят голям интерес и като произведения, в които се огледва отвратителният образ на цяла една епоха от нашия обществен живот. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 160.

◊ Огледвам се като циганин на байрама. Диал. Гледам внимателно и зорко, с цел да видя всичко, което може да ми е от полза.